ян.
30
2014
0

Къде е рая на Земята?

Къде е рая на Земята? И ако някой ме пита къде е Раят аз ще му кажа: "Ей там, на високото! Там, където борчета вече няма, а навсякъде ухае на клекове и хвойна; там, където, за да преодолееш стръмната урва, трябва да я приемеш като детска площадка; там, където никога не знаеш какво те очавка зад ъгъла на билото; там, където тревата е постеля, а звездното небе - одеало; там, където песента на щурците е най - красивата мелодия за слуха ти; там, където конете препускат свободно, без ударите на камшиците; там, където милувката на вятъра е най - нежната ласка; там, където прясната вода от езера и поточета е по - сладка и от божествения нектар; там, където се чувстваш жив, заради това, което си - човек, а не роботизирана машина на обществото. Ей там е Раят - в планината!"
ян.
27
2014
0

Има ли нещо нормално в България?

Какво по дяволите се случва тук? Остана ли нещо, малко по-продължителен допир с което, да не разкрие 'тъмната', гноясалата му страна, която би следвало да предизвиква единствено погнуса у хората. Погнусата е нещо присъщо на човека. Нещо повече от отвращение към лоша миризма или вкус, погнусата може да бъде към потъпкването на нещо, което не можеш да пипнеш и видиш, - морални ценности, социални норми и т.н. Уви, единственото човешко у трагично много хора в България е човешкото им тяло, което рано или късно превръщат в огледало на животинската си същонст. Не знам от къде да започна и до къде да стигна... Масово 'децата' записват ВИШУ, за да вземат диплома. Какво заварват в университета - 4 алкохолни години и същата изходна позиция от към знания и умения, в която са били в началото на 'следването' си. Кой е виновен за това? И старите, и младите, но най-вече старите. Нима не се случва често завършил ВИШУ образование да пише по-зле от първокласник (за щастие все още има първокласници, които поне полагат някакво старание)? Кой е виновен?! Този, който не може да пише, няма никакви обществено полезни умения и знания и има някаква диплома, или този, който му е дал тази диплома, която е някакъв символичен гарант за предните неща? Диплома се дава на база на това, което вече си научил, усвоил и можеш уверено да прилагаш. Тя е -следствие-, не -самоцел-. Но благодарение на нехайството, корупцията, мързела и т.н., които се наблюдават във всички български институции, включително и всички учебни заведения, от една страна, а от друга - крайно повърхностната представа на младежите за живот и неяснотата върху това какво биха могли да искат от него въобще - взаймно дърпайки се надолу, правят дипломата единствено самоцел. А резултатът от това е пределно ясен - дипломата не струва нищо, образованието не струва нищо и тенденцията е това да става все по-лошо и по-лошо. Единственото, което може да се научи от вишуто, са основните механизми на живота в България, което си е донякъде плюс. А те са именно, че безсрупулните тарикати успяват да вървят нагоре, стъпвайки върху раменете и главите, на когото успеят. А преподавателите, с олигофренските си изражения, толерират очевидно недобрите неща за образованието като цяло и рядко правят нещо, за да мотивират студентите, които са там, за да учат и придобият някакви умения, а не да им лижат задниците. Стига толкова за образованието, че вече е прекалено дълго. Нека премина натам - толкова много, пък и продуктивно учене поражда нуждата от разпускане. Това най-често става посредством алкохол (на принципа количество е важно, не качеството), после на чалга изпълнител в изискана дискотека и в последствие ескалиране на емоцията в летящи късчета салфетки, а кулминационния момент на вечерта да бъде бой и ебан - и 2-те с колкото повече хора наведнъж, толкова по-добре. Другата голяма прослойка, заслужаваща внимание, от младото поколение са момичетата и момчета, слушащи рап. За тях 100 кила и Криско са създателите на рапа, върха на сладоледа. Особено приятният глас на 100 кила на живо и Шекспировите му рими. Картинката мисля, че е ясна за по-горе изброените представители на младото поколение. Другата, противоположна на тази, прослойка хора са тези, които слушат различна музика, най-често парадират с това. Някои от тях са 'арт', като пак най-често парадират с това. Амбицията, невероятно силната амбиция, ги кара да избутват другите от пътя им. Те присъстват на всяко 'културно' събитие, на всяка лекция, на всеки семинар, независимо от темата и от това дали въобще ги интересува, участват във всичко, до което се доберат... грабят с пълни шепи от живота, а след това продължават с кофите направо. За тях поне нещата често се нареждат, друг е въпросът, че не го намирам за нормално. Не съм против пиенето на алкохол, дискотеките, нито против втория упоменат случай - напротив. Просто смятам, че и в двете е хубаво да има някаква умереност и искреност и да се спазват или поне като се потъпкват тъй наречените морални ценности, да не се скача продължително върху тях. За да зачиташ такива неща обаче е добре по някакъв начин средата да ти показва кое да зачиташ и кое не, и когато направиш нещо 'грешно' да носиш някаква морална отговорност. Това обаче е извън всякакъв въпрос. Няма такова животно като морална отговорност. Момиче се снима голо за във фейсБУКА - няма проблем; момиче лапа на произволни хора - няма проблем; ти си момиче на 16, гаджето ти е на 36 - няма проблем, та даже е похвално. Не се отнасят само за момичетата тези неща, а към всичко - просто на никой не му пука какво става наоколо и имам чувството, че вече каквото и да се види не трогва никого - толкова са закърняли сетивата ни. Но нека оставим тези неписани норми, които единствено снобари биха зачели. Какво става с писаните? Пак същата история - влизаш в парк с табели - забранено за кучета - виждаш навсякъде стопани, които са си пуснали кучетата свободно - няма проблем, на кой би му дошло дори на акъла, че нещо толкова невинно е някакво нарушение и че въобще може да се направи на въпрос. При ограничение в града 50 км., караш със 120 - няма проблем; чакаш влак, той пристига с 30 минути закъснение - няма проблем; вървиш си по каквото е останало от тротоара от наблъскани коли по него и някой едва не те убива, защото е решил, че е COOL да хвърля неща от терасата си - няма проблем; някой ти чупи дебелото стъкло на колата, подаваш оплакване с полицията, те ти казват, че вероятно е било много старо и се е счупило от само себе си. За другия път ще знаеш да се оплачеш на арменския поп. Друго какво да кажа... авторитетът на съдебната система е по-нисък от тревата - за жалост има защо. Изпълнителната власт и законодателната власт - същата история като единственото, в полза на което работи, е подкрепа на монополите и тотално подкопаване на всеки, който се опитва да направи нещо по честен път, с честен труд. Ще ни изравняват с Европейските страни... и най-наложителната стъпка към тази цел бе забраната на тютюнопушенето на закрити места. Като цяло не е лошо. Аз самия съм пушач, но не винаги е приятно като влезеш някъде да мирише на бардак, особено през деня. Дотук добре. Проблемът идва от това, че обществото тук не е дораснало да живее с такава забрана, и именно това става забрана на нещо, което е нормално, и с което хората си живеят, а не е отражение на 'волята на народа'. Какви са вариантите - или това да стане по натурален начин, да се приеме такъв закон, когато обществото само стигне до него и просто тази норма да бъде кодифицирана; или да се наложи по-обратния път - като строга забрана върху волята на хората, при което обаче се иска силна държава. Тук бе направен опит за второто - мисля, че всеки вижда резултата - забраната за пушенето стана поредната пародия в България. Толкова ли имаше нужда държавата от поредното нещо, което да показва колко скапани са всички институции и че законът се създава, за да бъде нарушаван и най-лошото, че НЯМА ПРОБЛЕМ да нарушаваш закона - всеки го прави. Нима е по-хубаво да има закон против пушенето, всеки да го нарушава и пак да пуши, отколкото пушенето да не е забранено и пак да се пуши? Поредният абсурд! Не знам с каква цел бе направено това, не вярвам да са толкова малоумни хората в управата, по-скоро са преследвали някакви бюрократични изгоди от това. За здравеопазването просто не искам да споменавам, защото само като си помисля ме побиват тръпки. Интерграцията на тъмните ни братя вече отдавна е изтървана. Правят по 10 деца без да им мигне окото, че дори биват насърчавани в това от държавата посредством детските помощи. Но, разбираш ли, нямало как да се предотврати това без да изглежда расистко. Напротив - има: силно насърчаване на раждаемостта до 2-3 деца и санкции за 4 или повече деца. Мисля, че логиката тук е пределно ясна и няма нужда от обяснение. Просто държавата е толкова тромава във всичко, че докато се ослушва и чака да бъде разграбена тотално от паразити, сама подкопава себе си. Примерите са изключително много, всеки може да посочи безброй. И все пак никой не носи никаква отговорност за това. Измами, корупция, простотия навсякъде - като почнеш от най-ниско ниво за 10лв. ще бъдеш излъган и прецакан и стигнеш до кражби на милиони. Всичко е пропито с корупция и простотия, толкова на дълбоко, че вече е като блато. Не ме разбирайте погрешно. Просто от недоволство, вече и от безнадеждност за промяна към по-добро, описах някои проблеми, с които всеки, имащ някакви претенции към живота, човек е наясно. Най-притеснителното е, че тези 'проблеми' вече дори не се приемат като такива, а се превръщат в норма. Далеч съм от мисълта, че няма стойностни хора, съвестни специалисти и т.н., просто те избледняват като бройка на фона на гореопоменатите неща и ако искат да съществуват тук много често се налага да вървят против себе си... Или да отидат на Терминал 2, търсейки по-добър живот и по-добра среда, надявайки се... Та, вече дори малките деца не признават авторитета на държавата, усмиват я и има защо. Трагично е! Налага се незабавна промяна, ако вече не е прекалено късно... За съжаление не виждам как може да се осъществи такава промяна, не виждам как дори аз самият бих бил в състояние да променя нещата. А дали въобще си струва да се правят опити за промяна? Знаете, че след като кораб се наводни прекалено много, колкото и хора да гребат и хвърлят водата извън него потъването е необратимо. Но дали корабът, наречен България, не е вече потънал и хората в него да дишат през много дълги шнорхели - не знам. Не знам и на какво да се надявам. Амин!
ян.
01
2014
0

Защо сме бедни?

Преди два месеца, с приятели и съмишленици организирахме дискусия в София за бъдащето на България в сегашните условия. Аз говорих за това, че според мен, историческата трагедия на България е, че тя почти никога не е била напълно независима. Защо сме бедни? Миналото лято при една обиколка на България със семейството ми, минавайки през едно опустяло и полуразрушено Търновско село, един от синовете ми ме запита, защо България е толкова по-бедна от Западна Европа. Невинен въпрос, на който няма еднозначен отговор. Все пак двучасовата дискусия, която последва кристализира за мен някои базови истини, които болшинството от нас българите интуитивно разбират, но не винаги им отдават значението, което имат. А това е важно, защото както американският философ Джордж Сантаяна е казал „тези, които не помнят миналото са осъдени да го повторят.“ Особено сега когато управляващите тласкат България по една наклонена плоскост, която често в миналото е водила до поредната национална катастрофа. И така, България е бедна защото в многовековната си история много рядко е била истински господар на съдбата си. С други думи, почти никога не сме били наистина независими. А това значи на първо място, че ние сме насилствено откъснати от нашата естествена културна и икономическа среда, която се нарича Европа и съответно oт нормалното развитие на една европейска държава. Да започнем с пет вековното отоманско иго. Тук не говоря за страданията и униженията на един поробен народ, нито за непосилната икономическа експлоатация с поголовния данък за неверници (джизие), кръвният данък от християните (девширме) или пък извънредните военни данъци (аваръз), които стават постоянни. А затова, че когато Европа се събужда от средновековието и започва стремглаво развитие на науката, икономиката и културата с началото на ренесанса и хуманизма, Отоманската империя навлиза в период на бавен но неизбежен разпад. В Европа в 16 век ренесансът води до радикална промяна на интереса към хуманизма и човека. Печатната преса на Гутенберг прави образованието достъпно за широки кръгове, а откритията на испански и португалски мореплаватели поставят Европа в центъра на световната търговия. Коперник слага началото на научната революция, и не по-малко важно, Европейската индустрия почва да произвежда модерно оръжие и снаряжение, което не е по силите на отоманските гилдове. Неминуемо, военното превъзходство на Отоманския военен феодализъм изчезва и Сюлейман претърпява първото Османско поражение пред вратите на Виена в 1529 година. То е последвано от катастрофалната за Портата морска битка при Лепанто в 157 0 и засилващи се вътрешни неуредици характерни за империи, в период на упадък, като например масовият Джелали бандитизъм в Анадола от края на 15 век. Също така характерно за тази епоха е засилващият се религиозен фанатизъм на мюсюлманското духовенство (улема), които традиционно твърдят, че всички неуспехи се дължат на отслабналата вяра на мюсюлманите. И така още през 1537 година, Сюлейман издава ферман до всички Отомански губернатори, с който им нарежда да екзекутират като апостат всеки, който се съмнява в думите на Пророка. Тука е мястото да се кажат две думи за Отоманския Ислям. Съществуват широко разпространени гледища, особено на Запад, че той е бил необичайно толерантен и либерален. Истината е, че в империятавинаги е имало два вида Ислям, които са доста различни – народният Ислям и официалният държавен Ислям на улемата. Първият е практикуван от мнозинството от мюсюлманите и е от суфистки произход, което ще рече с подчертано мистичен и езотеричен характер и доста висока степен на толерантност към други религии. Между многобройните секти, които се числят към него са бекташите, мевлеви, мелами, хуруфи и т.н. Много често тези секти са изразявали и политическо противопоставяне на Отоманския абсолютизъм и религиозния фанатизъм на сунитската улема поради, което често са били преследвани. Бекташите например, които са оставили особенно дълбоки корени по нашите земи, са известни със своята толерантност към всички религии, факт е, че не обръщат много внимание на ритуалите, че позволяват виното и музиката и разрешават на жените да ходят незабулени и да участват в социални сбирки наравно с мъжете. Този тип толерантен Ислям е това което кара основоположника на уахабизма, Абдул ибн Уахаб да нарича Отоманската империя „даула ал куфрия“ (страната на неверниците). Съвсем друг е Ислямът проповядван от ортодоксалната улема. Неговите главни черти са дълбок консерватизъм, обскурантизъм и религиозен фанатизъм. Това е Ислямът който не позволи на Отоманите да научат нищо от Европа, забрани печатната преса в продължение на векове и осъди империята на непреодолима изостаналост и неминуема гибел. Един пример от 16 век би трябвало да е достатъчен като илюстрация. В 1577 година наи-известният Турски астроном, Такиюдин Мехмед, (Таkiyyuddin Mehmed) построява модерна астрономическа обсерватория в Галата, която според съвременници не е отстъпвала на най - модерната Европейска обсерватория по това време на Тико Брахе (Tycho Brahe) в Дания. Тя просъществува до 1580 година когато улемата решава, че обсерваторията е причинила поредната епидемия от чума и султанът заповяда на еничарите да я сравнят с земята. И така Ислямският свят остава без астрономическа обсерватория до 20 век. Не на празно бележитият Турски историк, Халил Иналчък, нарича този период „Триумфа на Фанатизма“ в своята известна творба, “Тhe Ottoman Empire: The Classical Age 1300-1600.” А какво значи това мракобесие за българите не е трудно да се види. Първата българска печатна преса започва да работи в Солун в 1838 година, или близо четири века след Гутенберг - четири века, в които България остава извън историята. За нас българите е важно да знаем историческата истина, защото в момента сме заливани от турска пропаганда, която целенасочено я изопачава. Сравнително безобидна е меката пропаганда на блудкави турски сериали за „Великолепния Век.“ Съвсем не безобидна обаче е официалната пропаганда на Ислямисткото правителство на Ердоган. Ето какво ни поучава бащата на нео-османската доктрина и външен министър на Турция, Ахмет Давутоглу: „По време на османската държава балканският регион е бил център на световната политика през XVI в. Това е златният век на Балканите....Това бяха османските Балкани. Ние ще възобновим тези Балкани....Османските векове са успешна история. Сега трябва да я възстановим.“ И г-н Давутоглу не се стеснява да ни каже как той възнамерява да възстанови тези успешни османски векове: „Ние сме идвали тука преди векове първо на коне. Ако потрябва, отново ще дойдем.“ (цитатите са взети от книгата на Дарко Танаскович, „Нео-Османизмът: Турция се Връща на Балканите,“ София, 2010). Наглостта на тези изказвания от наѝ-висшия турски дипломат говори сама за себе си и не се нуждае от коментар. За мене по тревожен е фактът, че досега не се е намерил дори и един единствен български държавник готов да се противопостави публично на тази груба фалшификация на историята ни. Идва Руско-Турската война и България става независима. Българският народ е благодарен на освободителите и особено на руските солдати оставили костите си у нас, както доказват стотиците паметници и паметни плочи, издигнати в тяхна чест от населението. Но много бързо става ясно че интересите на Русия и младата българска държава са трудно съвместими. Основна цел на Руския империализъм на Балканите от Иван Грозни насам е завладяването на Проливите, за което е необходимо България да бъде превърната в един послушен руски протекторат. Докато основната национална задача на българите по това време е съединението с Източна Румелия и другите територии откъснати от родината с Берлинския Договор. Това обаче пречи на Русия и тя открито застава срещу нашите национални интереси. В турбулентните години след Съединението в 1885 на власт в България идва може би наѝ-големият български държавник в историята ни досега - Стефан Стамболов. Един от малкото български лидери, който добре е разбрал, че ако не остане независима България е осъдена да бъде васал на една или друга велика сила. В случая Русия и нейните лакеи русофили в страната правят всичко възможно го отстранят. Подкупи, шантаж, преврати, атентати и какво ли не. Той остава твърд и заплаща за родолюбието си с живота си. Периодът след смъртта на Стамболов в 1895 доказва до каква степен е бил прав да гледа на Имперска Русия като враг на българската независимост. Почти без изключение, Руската политика на Балканите до края на Първата Световна война е подчертано анти-българска и допринася съществено за огромните ни териториални загуби и съответните национални катастрофи. Стига се дотам, че Русия обявява воина на България в 1915 година и на нас ни се налага да се биеме срещу ‚освободителите‘ както в Добруджа така и в Македония. Русия престава да бъде важен външно-политически фактор за България след болшевишката революция там, но България не остава независима за дълго време. Този път търсим закрила от Германия в която междувременно възтържествува Нацизма. Вярно е че България никога не е била „монархо-фашистка“ държава, както твърдят комунистите и че ние успяхме да спасим нашите евреи от газовите камери на Хитлер, което ни прави голяма чест като нация. Но в интерес на истината, също е вярно че не успяхме и дори не се опитахме да спасим македонските евреи. И за да докажем колко верни съюзници сме на германците, взехме че обявихме воина на Америка и Англия в 1941. Колко това ги е уплашило, не знам, но че този идиотизъм е изиграл своята роля когато съдбата ни се решаваше в Ялта е повече от сигурно. Следва близо половин век комунистическо робство, което със сигурност е наѝ-черната страница в историята ни. Започна се с това че под прякото ръководство на болшевишките им господари, комунистите физически ликвидираха голяма част от българската интелигенция. След това насилствено отнеха земята на трудолюбивия български селянин и де факто го закрепостиха в Сталински колхози наричани ТКЗС. И по този начин унищожиха продуктивното ни земеделие за сметка на една насилствена индустриализация, която не беше в състояние да конкурира никъде освен в наѝ-примитивните пазари в соцлагера. В момента в, който соцлагерът се срути, срутиха се и епохалните постижения на научния социализъм. Вредите причинени на народа ни от този мрачен епизод на комунистическо мракобесие са неизмерими. И всичко това се случваше в България точно когато след 1945, Европа наѝ-после извади необходимите поуки от безсмислените кръвопролития на двете световни войни и тръгна решително по пътя на обединението, на демокрацията, на пазарната икономика и на тясното сътрудничество с Америка. Резултатите не закъсняха и само десетина години след края на войната, за първи път в историята си Европа беше мирна,обединена и на път да просперира със своето „икономическо чудо. “ България отново остана близо пет десетилетия настрана от историята. Нищо чудно, че когато комунизмът тръгна към своето заслужено място на бунището на историята в 1989, България, също така заслужено, е вече една от наѝ-бедните страни в Европа. А през 1939 година тя беше наѝ-богатата страна на Балканския полуостров. От тогава, вече близо четвърт век, де юре всичко в България е както трябва. Наѝ- сетне сме независима демократична държава, с пазарна икономика и членство в Европейския Съюз и НАТО. Де юре, но не и де факто. Де факто продължаваме да бъдем икономически и политически зависими от мафията в Кремъл и нейните агенти в България. Нямаме нито функционираща пазарна икономика, нито независимо правосъдие. Как се стигна дотам е предмет на по задълбочен анализ, но достатъчно е да кажем, че всички правителства след 1989, с изключение на мимолетното управление на Филип Димитров, в една или друга степен служеха на олигархията, създадена с комунистически пари. В резултат , България в момента е не само напълно зависима от Русия в енергетиката, но и служи като Троянски кон на Москва в Европейския съюз, както стана пределно ясно от политиката ни по отношение на „Южен поток”, „Белене”, шистовия мораториум и т.н. Междувременно, нова заплаха за нашата независимост се появи от юг под формата на милитантния Ислямизъм на Турция под управлението на АКП и Реджеп Ердоган и тяхната агресивна нео-османистка политика. Това, което я прави особено опасна е фактът, че и двете етнически партии в България, ДПС и тази на Касим Дал, като че ли се съревновават, коя да бъде по-верен лакей на турските Ислямисти срещу националните интереси на България. В това си начинание те видимо имат пълната подкрепа на социалистите и на лъже-патриотите от Атака. Без преувеличение може да се каже, че след периода на комунизма, България никога не е имала по анти-българско правителство от сегашното. Това е една тъжна истина, но ако ние българите не я осъзнаем, няма измъкване от пропаста към, която сме тръгнали. * Алекс Алексиев е емигрант в САЩ от 1965 г., но остава родолюбец и патриот. Неговите анализи за националната сигурност на САЩ се използват от Пентагона и ЦРУ. Научен сътрудник е в института „Хъдсън", дълги години е работил в корпорация RAND. Председател е на Център за Балкански и Черноморски изследвания в София. В зората на демокрацията бе съветник на премиера Филип Димитров. Роден е през 1941 г. в България. Син е на убития след 9 септември 1944 г. от комунистите голям български художник и фейлетонист Райко Алексиев.

Powered by WordPress | Theme: Aeros 2.0