Защо ли се сдухваме?
Защо изпадаме в онази позната апатия, където отчуждението, прегърнато с премирението, правят главата ти тежка, усмивката ти пресилена, ежедневието ти сиво, а кръвното – ниско. Като малък подвижен труп, чиито крайници са подчинени единствено на механиката на движението, а не на волята да се придвижваш. Моята причина е социална. Кратък преглед на обществото е достатъчно условие за разбиране на явлението “мразя си държавата” и “гадно ми е тука”. То може да се опише по следния начин….
Всичко е пари, борба, ръмжене, скърцане, лаене, щипане, драскане, лъгане, биене. Хората си разбиват мутрите, щото са бедни, тъпи или пияни. Момичетата си вирят задниците по улиците, свещенниците карат БМВ-ета и проповядват смирение и стоицизъм, даскалите са тотално изпращели, децата бият родителите си, родителите бият децата си, хората се мачкат по пътищата, за да избият някой друг комплекс, други се дрогират, трети очистват някого в изблик на благоразумие. Младите си купуват GSM за 1500 лв. и си бършат задника с Волтер, щото това им попаднало на село в бараката. Девойки си правят аборти с дръжки от метли, щото майките им ги продали преди седмица за 5 лева и една цигара. Някой си хвърля торбата с боклука от терасата, която, закачена на дървото, се вее като символ на бесния консумативизъм и примитивизъм. Влизам във входа и чета надпис върху асансьора “Пепа е кучка”. В коридора по стените продължават надписите “Всеки може да опикае стената…бъди мъж и осери тавана”, “На четвъртия живее мъжа с цици” и “I love you, Дани, де си!?”.
Отивам на лекции и гледам някой се е изсекнал на катедрата. В Библиотеката някой лъска бастуна. Навън някой рита куче. Съседът е сложил надпис върху колата си “атака”, а съседката носи потник с надпис “be avenger, fuck a stranger”. В парка се е изсипал дъжд – 5 кила полиестер на квадратен метър. Игрищата са от асфалт – вратите без мрежи. Ерекцията е лукс, диабетът е правило, инфарктът – закономерност. Книгата е изподраскана, помагалото е инструмент, платените уроци са същност. Тъпо ченге, обвито в корупционна практика, чиновник, пишещ с три символа в минута и умерена усмивка, крещяща “мразя си работата и ти си виновен”. Гниеща жигула в двора, откраднато колело, бой у съседите. Съдиш, за да те осъдят, купуваш, като се продаваш. Къци! Момичета на късмета. Черна проститутка на магистралата, която ти намига с цел перманентна импотентност и сифилис.
Тъпи реклами, много реклами, скъпи реклами. Тъпи сериали, много сериали, скъпи сериали. Футболист печели 10 милиона евро на година, миньор печели по 2000 евро на година. Тълпи от пенсионери в болницата. Купчини пари в същата. Огромна некомпетентност в горната. Чупят ти ченето, умираш си от чакане. Кариес – абцес – гробище. Бебета с памперси танцуват на Азис. Азис до Левски. Дънов – велик българин. Костов – съществува. Джон Атанасов – панацея. Футболът е меле. Спортът е допинг. Месото е соя, пиперът е строителен материал, а дюнерът е първи по важност. Саката ръка иска пари, саката ръка дава пари. ТЕЛК са рекетьори. Пенсионера няма достойнство. Някой се изпикал до паметника на Ботев, друг написал “My life is hard” на паметника на Захари Стоянов. Къщи – музеи, гробища на ценности. Далавера, шашма, парлама, кириз, кьораво, яко, братлеее. 20 бона за образование, 250 лв. за заплата. Кална река, отровно море, язовир-убиец. Дивеч-химера, природа-фалшива, почивка-илюзорна. Counter-Strike, Константин и Кондьо. Пайнерки. Курви на 14 години. Девствен = идиот, асоциален, девиант….
Защо ли се сдухваме?
Tags: българия, сдух, сиво ежедневие, спек